Зависимостта от социалната мрежа

Зависимостта от социалната мрежа

Както при всяка зависимост, така и към социалните мрежи всичко започва на шега. Отначало, за да сме като другите, просто искаме да опитаме. След това постепенно откриваме свой кръг, с които имаме общи интереси. Някои от нас дори се влюбват във виртуален приятел и създават свой свят. При всички тези ситуации общото е, че бягаме от реалността. Намираме тези неща, към които имаме интерес, а не ги срещаме около нас. Несъзнателно се пристрастяваме и ставаме зависими от това. Достъпът до социалната мрежа е лесен и е необходимо минимално усилие, за да влезеш в нея. Минава период, в който ти не усещаш, как се будиш и заспиваш с интернет. Добиваш навици, които не можеш да изкорениш. Събуждаш се, чакайки своето «Добро утро!» от любим човек. Заспиваш с «Лека нощ!», отново от същият. И всичко това по месинджър. Изключваш, че когато не е наживо може да е толкова фалшиво, че да не си струва. Тази пристрастеност води до душевнисъстоояния стигащи до депресия. Очакването понякога разтреперва, особено, ако от очакваната виртуална обич постепенно срещаме безразличие. Самата мисъл, че са ни забравили или заменили с друг ни измъчва. И така социалната мрежа става наше ежедневие, а няма нищо общо с реалния живот. Ограничаваме общуванията с приятели. Постоянно надничаме в телефоните, за да видим, дали не ни е писал някой, който ни вълнува. Не сме доволни от много неща в живота, но ни стига само едно «Как си?» в месинджър. Изкривяваме разбиранията си и променяме ценностната си система. Изнервяме се и губим стойностни неща. Не виждаме, кой ни обича истински. Не може да упрекнем никого, че е зависим. Това не се контролира. Трябва да се изживее. И както при всяко пристрастяване или ще отшуми, или ще убие.
Много от нас следят публикациите на определен кръг от хора. Чувстват се сродни души с авторите. Вярват, че мислят по един и същи начин. Коментират. А в коментарите демонстрират близост, която дори авторът няма с най-близкия си човек. Дори е случва така, че ако някой напише нещо, което се чете за десет минути, в първите секунди получава пет харесвания. Дали са го прочели, дали са го обмислили, никой не знае. Това не е възможно чисто физически. Има и хора, които се включват в профилите на доста различни по тематика пишещи. И са компетентни по всяка една от темите. И за цветя, и за автомобили, и за разкази, и за телевизия. За всичко. За да го прочат, осмислят и коментират е нужно време. И като се съберат тези минути, се получава, че хората прекарват в интернет по два или три часа дневно, без да откъсват поглед от екрана. Това забавя реакциите в реалния живот. Трудно могат да реагират адекватно на екстремна ситуация. Вечно са изморени и се усеща апатия. Дори на работа се крият, за да си отворят телефона. За секунди да попаднат в своя си свят, за да заредят с измислената топлина.
Социалната мрежа е създадена, за да се публикуват резултати и постижения в дадена област. За да разпространява и да стимулира хората, които имат желание да постигат мечти. За да им се докаже, че няма невъзможни неща. Но ние сме изкривили истинската цел и сме я превърнали във форуми за запознанства. Променя се значението на приятелството. Припознаваме се във всяка чужда публикация и мислим, че е за нас. Публикуваме снимки от далечни места, с какво се храним. И тайно се надяваме, че някой ще ни завиди поне малко. Демонстрираме щастие. Нека да видят другите, как се обичаме и колко ни е хубаво. А всъщност, щастието е много далеч от целия този поток, който ни залива. И веднъж потопени, много от хората се давят в тъга, за която не са подозирали в самото начало.
Идва време, когато искаме да заживеем отново същия живот както преди. Да обичаме човек, когото можем да докоснем и прегръщаме. Да разговаряме и да гледаме в очите нашите събеседници. Ръцете ни вместо да щракат по клавиатурата, да са в ръцете на любим човек. Забавяме. Забравяме. Оставяме само това, което ни вълнува. Някои публикуват нещо забавно, за да се засмеят другите и да им е приятна вечерта. Други пишат стихотворения и разкази, за да покажат как се развиват и да стоплят хора със сходни усещания и разбирания за живота. Трети са просто четящи в свободното време. И всичко да се ограничи до добре преживяно свободно време. Във всички останали случаи, това е болезнена зависимост, която не носи нищо добро нито за пишещите публикации, нито за четящите.
Социалната мрежа е място, в което можем да се срещнем за миг, да обсъдим и да градим.
Да бъдем разумни.
Когато всичко е с мярка, то е полезно.

Явор Перфанов©
26.07.2020 г.
Г. Оряховица

Разказът е от «Темата на Явор Перфанов»®

<img height=«16» width=«16» alt="