Атанас Далчев Ветер

Ветер

В темноте проносился стрелою,

Резким криком простор рассекая,

И раскачивал дом, будто лодку,

Со всех сил сотрясал мои двери.

И могучей рукой безудержно

Колотил по стеклу и по раме,

И окно с громким треском раскрылось,

И ворвался неистово ветер.

И рассыпались смехом безумца

В след осколками звонкими стёкла;

И швырнул в своём бешенстве ветер

В меня холодом зимнего леса.

По стене распластал занавеску,

Будто знамя, что взмыло высоко,

И сорвал со свечи моей белой

Огонёчка листок пожелтевший.

Свои руки воздев, проклинаю

Сумасшедший бушующий ветер –

Превратил в исступлении буйном

Ты в огонь ледяной моё сердце!

Вятър

В мрачините стремглаво политнал,

с остър писък разсякъл просторите,

разлюля моя дом като кораб

и разтърси могъщо вратите.

И с корава ръка по стъклата

побеснял блъсна лудо прозореца

и прозореца с трясък разтворил,

вътре втурна се бурният вятър.

Като острия смях на безумен

се разсипа стъклото в следите му

и зимния студ на горите

бясно вятърът хвърли върху ми.

По стената развя като знаме

и размята високо завесата,

и от бялата свещ ми отнесе

като жълт и повехнал лист пламъка.

Аз издигам с проклятие ръцете си

и те срещам със тежко проклятие,

повилнял и стремителен вятър,

в леден пламък превърнал сърцето ми!

1924 г.