​Чувствата на морето

— Дами и господа, добре дошли!

Разголвайте мисли, тела и души.

Живителната сила на моите води

отнася онова, което ви тежи.

 Аз, морето, силно преживявам

всяка история, всяка съдба.

С пулс учестен ви признавам

за срещите с вас и с Любовта.

Когато с парфюм „Коралова тайна”

примамвам далечни, силни ветрове,

дръзко в голямата зала игрална

залагам богатство за куп грехове.

Когато душата ми, тюркоазена пяна,

на по̀здрави влюбени тихо отвръща,

изпращам бисерна мида желана

и трепетен, дивен сън ме обгръща.

Когато разлюбени в мен се оглеждат,

спомени отнасям, мечти и копнежи.

Солта пречиства и носи надежда.

Въздишам… с мощните водовъртежи.

Когато със шепи всеки ме прегръща

и тихичко изрича: „Довиждане, море!”,

тогава всичко в мен се преобръща,

оставам с моите чувства насаме.

Емоциите — във вълни преливат

размишлявам мълчаливо и мечтая.

Характера си буен скривам и

щастливо за Вечността се венчая.

Рапани, прикирити в скалите, шептят:

„То… бурно, ненаситно обича.”

Очите ми тогаз пленително блестят.

Задъхано, без срам се разсъбличам.

Когато нощем с Луната се любя

и трептят дълбини ми в екстаз,

тогава кораби посоките губят,

а блести ми в сърцето елмаз.

Миглена Хаджипенчева