​Цвете без име

Цвете без име

Толкова любов има у мен.

Открий ме! Назови ме по име.

На теб ще я дам — настъпи ли ден,

но с душата си, ти усети ме.

Чувствата – островни диви цветя,

избуяли след дъждовен каприз,

напук оцеляват, във пустошта –

гласът ми ги гали като морския бриз.

Аз съм непознатото, дивното цвете,

слисано, удивено цъфтящо сред тях,

но без име, като в приказките вечни

на любовта очаквам звънкия смях.

Нека кораб акостира тука навреме,

да ме срещнат очите на смел капитан.

Пристан да открие. В ръце да ме вземе:

„Чудно име аз ще ти дам!”

И вместо дъжд — обич се лее

корени дълбоки пуска любовта.

Потърси ме! Повикай… по име!

В сърце ми струи светлина.