Душа

Когато сгуши се душата

в тайнствения ъгъл на нощта,

сънува, че е нестинарка свята,

бледнее пред нея страха.

С одежда божествена танцува,

мълчаливо изгаряйки следи.

За възкръсналото утро жадува,

за ласките на влюбени очи.

Със „своя кръст” се слива.

Разпилява болки и мечти.

Отронва се въздишка дива,

от огъня жив претръпват пети.

Когато събужда се душата

с ореол — в зората на деня

носи нестинарска сила свята…

Чиста, преродена от жарта.

Миглена Хаджипенчева