Дом

Дом

Зазорява се.

Пререждам желания.

Разбърквам чувства с далечни ухания.

Мислите деня превземат

като перце към дома поемат.

Изгубих се.

Студено е и търся топлина.

Знам. Най-вярна е на татко обичта!

Затварям очи. Той погалва ме с ръка

и в цвете разцъфтява моята тъга.

Търся се….

Усещам утеха, вяра и сила

в мъдрите думи на майчица мила!

Към родния дом мислено пътувам.

Момичето във мен празнува!

Смрачава се.

Сгушена в този стих, себе си открих.

Погледите пълни с благост стигат

за нов полет да ме въздигнат

с най-топлите слова: „Дъще, добре дошла”!