Красимир Георгиев

Оратория о пути на ту сторону

Их в преисподней ждут – людей хороших

За их готовность всё терять сугубо,

За их готовность пострадать за грошик.

От ангелов упрёков – стисну зубы.

Водой пленён средь скал я и оплакан,

Где без возврата прошлое исчезло;

Сквозь стены взгляд идёт в вечернем мраке,

А я стою один у самой бездны.

В грядущее мечтам дороги нету,

Коль каждый день до края болью полный,

Когда не различить ни тьмы, ни света –

И только серого бушуют волны.

Неверный уголь пишет истин символ,

Что смерти глубока большая рана

Не у того, кто нас уже покинул,

А у того, кому пока что рано.

И, ангельскими миражами сломлен,

Настигнут я свершеньями былого,

И груз пред будущим падёт исполнен

Где завершается моя дорога.

Средь теней человек я, как задаток –

Я тень среди людей, и крыть здесь нечем.

Прилечь в гробу – сегодня сон мой краток –

Покажет мне, каков он будет вечен.

Хор ангелов с тревогою о ближних.

Оркестра гром с торжественной усладой.

И я солист своей капризной жизни.

А Бог глядит откуда-то из ада.

Красимир Георгиев

ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,

защото са привикнали да губят,

защото са привикнали да страдат.

От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,

там миналото безвъзвратно чезне

и вече вечер виждам през стените

и съм изправен пред бездънна бездна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,

животът с болките си ме залива

и вече няма черно, нито бяло,

наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен въглен:

Смъртта непоносима тежка рана

не е за този, който си е тръгнал,

а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекършен,

защото миналото ме застига –

на мястото, където пътят свършва,

пред бъдещето вдига тежка дига.

Сред сенките наоколо човек съм,

сред хората наоколо съм сянка.

В ковчега тялото ми днес след лек сън

подготвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.

Оркестърът – с тържествена отрада.

Солист съм на живота си капризен.

А Бог ме гледа някъде от ада.

Написано: 12 юни 2020 г.