​Летен ескиз

Летен ескиз

Любовта е загадка със вкус на лято,

разголена, потъваща във нечий сън.

Цветна, акварелно на платно излята,

с надежда крехка политнала навън.

— Лятото преражда старата мечта.

Гореща се къпе в лирично море.

Ще се слее ли тя със залезна вълна,

ще литне ли тихо към синьо небе?

— Зората разсънва нова поличба.

Вятърът въздъхва спирайки бяг.

Корабна сирена кея прегръща,

слънце намигва: „Влюбваш се пак!”

Миглена Хаджипенчева