Босые звезды

Босые звёзды (автор – Павлина Йосева, пер. Татьяны Рудной)

Как тихо в повозках. Соломинка сердце зажжёт.
И тени от вишни. И небо, как ромб, только тронь.
И пенье лягушек, и звёзд босоногих полёт.
И трав поцелуй. А в глазах – нестинарки огонь.

И радость губам, как всегда, молоко принесёт,
И куриц кудахтанье в сердце твоём отзовётся.
Ковры расписные, и сердце так праздника ждёт.
Играют здесь свадьбы, и колокол звонко смеётся.

Дыханье тая, пью мастику. Кулич-козунак
Вращается в печке. Собаки соседские лают.
И бешеный кот на пути, как король забияк.
И коржик луны за соседским окном тихо тает.

Как бабочка с веточки примулы дышит теплом.
Глаза её ясные больше, чем счастье, я знаю!
Плохих и хороших здесь нет. Тишина за окном.
Всё это деревня. Всего лишь деревня родная.

Павлина Йосева
Боси звезди

От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето!
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.

И посрещаш на босо звездите:
глас зелен — жабокрякат блатата,
нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.

Пъстри черги из раклите скрити
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко под кърпа завито
иска нечии устни да радва...

Две кокошчици. Кудкат и дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката...

И разлайват се с глас безразличен
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.

А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка бабка — със стръкче иглика,
и с очи — по-големи от щастие...

И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е! То е обичане.
 

+1
18:09
128
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!