Две души

Я не живу один.

Две сущности, две кожи

Во мне зажглись-

Сгораю от огня-

Уселись в сердце,

в первой,

лучшей

ложе,

рвут на куски бессильного меня.

Я разглядеть пытаюсь вражьи лица.

Несу свечу,

чтоб рассмотреть глаза.

Замедлен ход.

И вхолостую хлещут плицы.

Прохладной солью брызжет бирюза.

Окончена борьба.

В гранитной усыпальне 

лишь жирный прочерк-

Больше нет меня...

Развеян прах.

Грот пеплом засыпает.

Лишь свежий бриз

Бьёт в прочный мол, звеня.

25.02.2026

Пейо Яворов

Две души.

Аз не живея: аз горя.

Непримирими

В гърдите ми се борят две души:

Душата на ангел и демон.

В гръди ми

Те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък; дето се

Докосна

И в каменът аз чуя две сърца...

Навсякъде сявга раздвоя

Несносна

И чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятърът

Навсъде

Следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея-горя!-и ще бъде

Следата ми пепел из тъмен

Безкрай.

1906