Любовь

Дора Габе

Любовь

Небо наше с тобой глубóко.

Звёзды наши, они огромны.

И земля наша беспредельна.

Сердце всё, сопрягая, помнит.

Ты ли, мать, наградить сумела

Необъятной любовью этой?

Мир вмещает она, и равных 

Среди целого нет ей света.

Обниму я с любовью, мама,

Землю. В полдень ей даст прохладу

Дождь. Усыплет её цветами

Под златыми серпами радуг.

В серебристом рассвет, а в жёлтом 

Солнце, нивы сияют в сердце.

Облака припадают в красном,

К неге вечера, чтоб погреться.

Небо наше с тобой глубóко.

Звёзды наши, они огромны.

И земля наша беспредельна.

Сопрягает всё сердце, помнит.

©Ольга Сараф (перевод с болгарского)

Дора Габе

Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми.

Ти ли, моя майчице, направи

тая обич толкова голяма,

че светът в нея се побира,

че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,

нашата земя с цветя покрита,

с пресен дъжд на пладне оросена

и сдъга на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:

златно слънце, ниви позлатени,

утрин рано сребърна зорница,

в топла вечер облаци червени.

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми...