ПРАВДА  О ПЕНЕЛОПЕ

Правда о пенелопе (автор – Маргарита Петкова, пер. Сергея Масловского)

Тебя я не хотела вовсе ждать –

Ты знал о том, Итаку покидая.

Ты рад был, что не стала я рыдать,

За долг твоё решенье принимая.

Но долг ли это – ткать и распускать?

Ну как жене без мужа жить спокойно?

Ушёл ты, чтобы славу обнимать, –

Так я или она тебя достойна?

Хотел ты Богоравной? Но, прости,

Слепа Фортуна и удачу прячет.

Вопрос о возвращенье опусти! –

Она – вода в горсти, и не иначе.

Жену покинул ты и бьёшь врагов,

Того не зная, как она устала!

Ткёт саван, распускает… женихов.

В глазах Итаки всей легендой стала...

Итаки миф? – Нет, он не для меня!

Мечтай, скитаясь в благостной надежде,

Что, ложе в непорочности храня,

С тобой в разлуке буду жить, как прежде.

Знай, верности моей недолго жить,

Коль кто из женихов почти без риска,

Вперёд других придёт станок разбить,

И украдёт меня… Ведь ты не близко!

Маргарита Петкова

ИСТИНАТА ЗА ПЕНЕЛОПА

Изобщо не желаех да те чакам.

Да беше ме попитал, като тръгна.

Достатъчно ти бе, че не заплаках,

поемайки дълга да чакам. Дълг ли?

Да си тъкал и да си разтъкавал?

Жена без мъж да знаеш как се справя?

Ти ме загърби – да прегърнеш славата.

Коя от двете пò е богоравна?

Не аз. Оказа се и тя не – също.

О, слепи сте мъжете, слепи, слепи!

Ти, клетнико, разчиташ на завръщане,

но запомни – то е вода във шепа,

жена си щом сама си изоставил,

уверен, че тя – хм! – ще те дочака...

Тъка, тъка, тъка и разтакавам

женихите. В очите на Итака

митът за Пенелопа тържествува.

За всички – мит, за мене – невъзможност.

А ти пътувай, Бога ми, пътувай!

Сънувай непорочното ми ложе

далеч от увереността ми тиха,

че верността ми ще е ден до пладне,

да имаше един между женихите

да счупи стана

и да ме открадне!