***

Трепет – незримые струны

звуком беседы своей

тихо и нежно целуют

сонные травы полей.

Слушай – там шепчется вечность

с первой звездою своей;

трепет души, что под вечер

ищет свой след средь теней.

Скорбь на душе! Так пленили

сонные травы полей –

лунным их ликом святили

в тихом дыханье ночей.

***

ТРЕПВАТ невидими струни:

тихата вечер мълви.

Нейният звук ще целуне

сънните полски треви.

Чуй, вечността ще отрони

своята първа звезда.

Тръпна, душата ще гони

нейната тайна следа.

Скръб за душата! Пленена

в сънните полски треви,

сред тишината свещена

лунния лик да лови.