Обич не се троши

Спънах се.

Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат.

Търкулнаха се мамини, свидни милувки…

Ръцете ѝ сега — дали ще ме утешат?

Сведох очи.

Целувките носеха послания:

„Обичам те! Приятен ден!”

Изпълнени с нежност и едно обещание:

„Ще мисля за теб, а ти — за мен! ”

Усмихнах се!

По килим от целувки вървим.

В шепа ще взема — за приятел.

Буркана с нов сега ще подменим!

Пак ще съм горд притежател!

Целунах мама!

В прегръдките си тя ме приюти:

„Сине, обичта ни ще се утрои!

Ще ставаш батко! Запомни!

Обич никога не се троши!”

Миглена Хаджипенчева