Пътешественичка

Р. Пелова
Янтарена нишка ни свързва, любими.
Пътувам, а ти проследявай къде съм.
Сърцето ми тръпне — листенце без име,
дървесният знак в предвестената есен.

Дори и подсказка ще имам за тебе:
пътувам, а ти проследявай къде съм.
Бреза и рябина, върбица и кедър,
така наредени до снажния кестен.

Земя на велики по сан богатири.
(Пътувам, а нашта ми става по-свидна.)
Къде да се ражда човек не избира,
единствено знае къде ще отиде.

26.10.2019 г. Санкт Петербург

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

0
19:10
535
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!