Пътешественичка
Р. Пелова
Янтарена нишка ни свързва, любими.
Пътувам, а ти проследявай къде съм.
Сърцето ми тръпне — листенце без име,
дървесният знак в предвестената есен.
Дори и подсказка ще имам за тебе:
пътувам, а ти проследявай къде съм.
Бреза и рябина, върбица и кедър,
така наредени до снажния кестен.
Земя на велики по сан богатири.
(Пътувам, а нашта ми става по-свидна.)
Къде да се ражда човек не избира,
единствено знае къде ще отиде.
26.10.2019 г. Санкт Петербург
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.