​Роко

Най-скъпият подарък имам на света.

Истинско куче — приятел за игра.

Казва се Роко – порода вълчак.

До него изглеждам същински юнак.

Негов дресьор съм заставам отпред.

Моите команди изпълнява поред.

Но днес вкъщи с мама ще стоя.

Настинал съм. И… заваля.

Роко подвил опашка тъжно скимти.

Като вярна стража до вратата се сви.

Дали се страхува когато вали?

Все още е бебе и прави много бели.

Събори любимата саксия на мама.

Възглавниците разпокъса на дивана.

В джипа на татко — изръфа колана.

От лехата със зеленчуци нищо не остана.

Купата с храна обърна със лапа,

на котката — опашката захапа.

На батута мрежата скъса.

Обувките ми скри. Още ги търся.

— Роко, с тебе пак ще играя.

Научи правилата, както аз ги зная!

Гледаш ме виновно – дай да те погаля.

Роко завъртя опашка и радостно излая.

Миглена Хаджипенчева