Дождь. Перевод с болгарского языка стихотворения Атанаса Христова Далчева

Атанас Далчев

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

1925 г.

Дождь

Перевод с болгарского языка стиха Атанаса Христова Далчева

(1904 – 1978)

Кто-то зёрна пшеничные сыплет и сыплет на крышу,

Как же жадно клюют их задиристые петухи,

Это дождь барабанит, в полуночной мгле ясно слышу,

Как тяжёлые зёрна собрались уже в ручейки.

А из зёрен упавших колосья появятся длинные,

От земли, давшей всходы, до самых до синих небес.

Среди них над раскисшею скользкою глиною

Проплывёт чёрный зонт колдуна, вот мелькнул и исчез.

Дождь всю ночь из лукошка бросает пшеницу на крышу,

И клюют до утра петухи и на крыше галдят.

А наутро окно распахну и подсолнух увижу,

К солнцу тянется он, потому и зовут солнцегляд.