Жена

Тя

Надмогнала умора от несгоди и проблеми,

ежедневно разплитайки житейски дилеми,

пред нея хоризонтът не е лабиринт безкраен,

а свят — със цвят лазурен и омаен.

Надраснала страха, се впуска в надпревара

да насити с думи и дела дните в календара.

Преситена тръпне. Загърбва мечти и копнежи.

Една усмивка на дете душата ѝ ще разнежи.

Изкусно равносметки подрежда – с насмешка.

По игралното поле дръзко размества пешка.

Оголва с мисли стъблото на утринна роза,

бодли и бръчки не крие в стихове и проза.

Изпълнена с вяра, обгърната с надежди,

тя крачи гордо — облечена в тези одежди.

Разцъфтява всяко утро с песен acapella,

с мелодия в триоли вихри тарантела.

Миглена Хаджипенчева