АТАНАС ДАЛЧЕВ Больница

АТАНАС ДАЛЧЕВ

Больница

Здесь палата большая больничная, стены белёные,

и кровати, что в самые стены влепились, белы.

и видны на них лица – бледнея, лежат в меланхолии,

на других – темнота из морозной желтеющей мглы.

Эти чёрные руки простёрты на белом безвольно,

словно чёрные голые ветви, что пали на снег;

эти руки сухие, улыбки, скривлённые болью,

и глаза, что, быть может, вгляделись в иной уже свет.

Тишина, полумрак и печальные пыльные окна –

на них пятна от мух и дождём нарисованный знак.

И часы на стене отбивают навязчиво звоны,

будто каждый удар приближает к могиле на шаг.

АТАНАС ДАЛЧЕВ

БОЛНИЦА

Тази бяла варосана зала на градската болница,

до самите стени прилепените бели легла

и лица побледнели по тях, и лица меланхолни

с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки

като черни оголени клони на зимния сняг,

тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,

и очи може вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни

със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,

и звънът, и звънът на големия стенен часовник

сякаш тежките стъпки на близката смърт.

1923 г.