Ненужното

    Често се случва да отворим чекмеджетата на скрина и да видим неща, които да не им е там мястото. Но ни е мило да изхвърлим. Топлили са ни, но тогава, в миналото. Носят ни спомени, свързани с хора, които сме срещнали в живота си. Със събития, оставили своя отпечатък върху душата. Колко лесно би било да отидат на боклука и да забравим за тях. Защото ненужното не само пречи, но и носи неприятният мирис на застоялото време. Така е с вещите, но дали е същото и с хората?

Единственото, което осмисля живеенето на човека, това е той да бъде нужен на някого. Тогава става силен. Всичко, което желае постига с лекота. Работи, създава и живее с мисълта не за себе си, а за този, който се нуждае от него. И обикновено това е човекът, в когото е влюбен. Когато знае, че присъствието и отсъствието са еднакво значими за друг, тогава сърцето му бие за две и действията му са премерени и с отговорност към всичко, което се случва. Допълнителна сила му дава и това, че някой разчита на него. И никога не гледа с досада към проблемите на другия, а като възможност да му помогне и защити. Но повечето хора, използват тази наивност и се приближават само, когато са в дупка или в дни, в които не им върви и са затънали в емоционални вълнения. А когато са щастливи… Тогава, тогава така нужният човек доскоро се оказва излишен. А какво е необходимо, за да накараш някого да тъгува? Това е да му покажеш, че е ненужен. Че нямаш нужда от него. Не искаш да чуеш гласа му, нито да го питаш как се чувства, нито нищо.

Ненужният човек няма да каже нищо. Той ще изживее тъгата си сам и ще сложи чувствата си в онова чекмедже, там при спомените си. Ще ги сгъне прилежно, все пак е чувствал. И постепенно ще свикне с мисълта, че вече няма да се топли с тях. Не, не са парцали. Парцалите поне служат за нещо. А прегазените чувства, просто парче емоция, която не може да се закърпи. Не може и да изтрие калните обувки, защото се къса в ръцете му. Единственото, което си казва е, че повече няма да допуска такива неща. И пожелава успех на човека, на когото доскоро е бил нужен.

Толкова ли е трудно да се избегне това ппричиняване на тъга? Не, не е. Достатъчно е само, когато няма взаимност, изобщо да не се допуска близост с всеотдаен човек. Защото един ден той ще стане ненужен. А и в скрина ще има място само за неща, които топлят и носят настроение.

Само при мисълта, че някой някога няма да ти бъде нужен, просто го отмини и не се спирай при него, дори за малко. Защото това, което осмисля животът на човек е, когато някой има нужда от него.

Всички знаем къде е мястото на излишните неща.

Нека да ги оставим там и да стоим далеч от това.

Ненужното.

Явор Перфанов©

13.12.2020 г.

Г.Оряховица