Пътищата и хората

    Не е присъщо на човек да е навсякъде. Не може да бъде там, където са и другите хора. Да се дразни от това, че те успяват, а той с неистови усилия едва крета по чуждите пътища. Слънцето не е навсякъде. Водата също. Вятърът, дъждът и още много природни явления се появяват на места, а не по цялата земя. А какво остава за човека!

Идва момент, в който децата се превръщат в зрели хора. И пред тях стоят много пътища. Тръгват по един път, виждат, че не е техният, хващат друг. И така, докато намерят това, което ги влече и постигат неща с лекота. Тогава са удовлетворени ии доволни от себе си. Но някои от тях, поглеждат и встрани. Виждат как другите се развиват и успяват. Опитват да се домогнат до тези успехи, които не им прилягат. И правят всичко възможно, за да бъдат навсякъде. Това води до пристрастяване. И е болезнено, когато са уверени, че ще имат успех и в чуждите пътища, а срещнат непреодолими препятствия. Тогава се сблъскват с разочарованието. Смятат, че хората ги предават. А какво всъщност е предателството? Това е неразбиране и несбъднато очакване към даден човек. Той не ги е предал, а просто върви по своя път. Много от хората искат съвети от други. Да им се дадат насоки и помощ. Но едва ли си дават сметка, че може би, ако изминат дори само една крачка, те ще се откажат. Защото отстрани изглежда лесно. Никой не знае какво е коствали на някого да върви напред. Затова, уважавани са хората, които са силни и устремени по своя път, който е индивидуален и уникален за всеки един човек.

Това доказват и сезоните. Всеки един от тях има своята сила и красота. И то е затова, защото се появяват не по всяко време, а точно когато има нужда. Пролетта идва с надежда за топлина след дългата зима. Лятото дава всичко, за което мечтае човек. Есента със своите дъждове и багри предразполага към равносметка, а зимата е сезон за презареждане на тялото и душата. И някак се сърди човекът, когато в някой от сезоните има време, което не е типично за тези дни. Когато е студено през лятото, например.

Не може човекът да се обижда от това, че другите не го препоръчват. Една от задачите му, докато върви по своя път е да търси начини за развитие. Сам. И тогава ще усети сладостта на всяка крачка. Ще се изкаля, но ще се измие. Ще се подхлъзне, но ще се закрепи. Ще падна, а след това ще стане. Пътят е негов и ако го следва ще стигне далеч.

Това желание човек да е навсякъде вреди не само на него, а и на другите. Започват дразги и неприятности, които не са в помощ на никого. Няма по-хубаво нещо от това човек да вижда себе си как върви напред. Да се радва и на успехите на другите. И да не спира да се учи.

Няма как всеки да е навсякъде.

Няма как да се печелят битки в чужди боеве.

Но винаги може да се изпитва радост и от най-малката победа по пътя, по-който човекът върви.