Lalka Pavlova

Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов!

Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов!

Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов!

Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов!

МИРАЖ

Душата ми е странна скитница.
Обича нощите и скришом в тишината,
приседнала на най-далечната звезда,
с наслада слуша Лунната соната.
Тя мрази ярките крещящи булеварди.
Представя си, че е в беседката на Брауншвайг
и че онази Жулиета е, Гвичарди,
а музиката на Бетовен -чашата златист портвайн.
До утрото адажио на глътки пие —
великолепна е Quasi una fantasia!..
Чак призори, самотна пак, при мен се крие
до следващата нощ… И новата илюзия.

ЛАЛКА ПАВЛОВА

БЛАГОСЛОВ

Обичам бурята, когато
небето разгневено ни връхлита,
светкавици от разтопено злато
небесната смълчана пита

пробождат, късат на парчета…
Когато ядно вятърът отвява
гнездата на уплашената чета
от косове сред мокра плява…

Когато след това дъгата,
изчистила небето чак до синьо,
забие във земята двата крака
и ми налее цветно вино…

Тогава сякаш съм новородена,
за нови сънища благословена.

ЛАЛКА ПАВЛОВА

НОЩЕН ГОСТ

Свечерява. В стаята навлиза мрак,
стели се по книги и картини,
сякаш с туш рисува по стените пак
фреските на пролети и зими.

В миг се втурва ореолна светлина
(ярък взрив от уличната лампа),
и превръща окачените пана
в графики от черно-бяла щампа.

Напластена, тишината ме гнети,
но внезапно оживя тъмата —
някой нежно от прозореца шепти,
настойчиво чука по стъклата.

Моят стар приятел — есенният дъжд,
приказлив, от нещо развълнуван,
самотата ми прогони изведнъж —
цяла нощ ме люби и целува.

И когато рано сутринта изгря
дяволито слънце сред окъпан ден,
моят нощен гост в очите ми се вля.
Сън недосънуван още нося в мен.

ЛАЛКА ПАВЛОВА

ПРОБЛЯСЪЦИ

Порязах се
на острието на живота.
От вените ми, вместо кръв,
река от спомени потече…
Едно момиче,
късичко подстригано,
прегръща бързея на Тунджа.
В трендафиловите градини
елей от слънцето събира
и сплита дните на венец
под бащината стряха.
Светулките на лятото брои
и вярва в щурчовите песни…
Като рибар — внезапен вятър
в мрежите го омота
далеч да търси дом,
но и до днес не го намери.
Дървото на живота оголя…
Сега годините събира —
горещи капки кръв
по острието на живота.

ЛАЛКА ПАВЛОВА